Обичам родината си. Много.
Един текст за българи
Маленка преди малко нахлу при мен с въпроса имам ли кола (временно нямам, тъй като е цялата в сняг) и с концепцията да идем до Шипка. Всяка година желае. Обясних ѝ, че не са положителни изискванията за пътешестване сега, и тя разочаровано ме порица за неналичието ми на национализъм. А аз тъкмо в този миг си мислех за родината и какво обичам най-вече в нея. Сетих за тези възрастни хора, които живеят сами в селце в най-бедния завършек на Европа – Северозападна България– които видях нощес по малкия екран. Знам какъв брой са мощни и непреклонни, и какъв брой могат да понесат без да се оплачат. Кръвно съм обвързвана с една такава прелестна жена, дете на белоградчишка майка и ломски татко. Това е едната ми баба, родом от Видин, прекарала 3/4-ти от живота си в Южна България и столицата, която си остана корава северозападнячка до дъно, претърпяла бомбардировките по време на войната, изгубила първото си дете поради тях, евакуирана, местена, отгледала двете си деца на юг, надалеч от родния си дом, и която към този момент на напреднала възраст, отхвърляше помощ. Искаше да се оправя сама колкото може и до момента в който може в личния си дом, а не приютена при близки.
Сетих се за какво обичам Родопите. Планината, в която замръкне ли пътешественик в непознато село, има ли женитба в селото, наложително го канят и него да не самотува и да показа веселието. И това е единствено една от аргументите.
Сетих се за какво обичам Филибето – поради хубостта на града, която върволяк некадърни архитекти не съумяха да унищожат изцяло (не му е писано на този град да е противен, разберете го и спрете да се напъвате) и за хилядолетното му артистично безгрижие, което съумява да се пропие и в най-закостенялата новопридошла дребнавост.
Морето с потомците на античните гръцки колонии, причудливите им нрави, и даже проклетите созополски баби и лели са ми благи. Рила и Пирин - с жилавите планинци – горди, почтени, работливи и честни до болежка мъже и дами. Свекър ми е от оня край и е един от хората, които най-дълбоко почитам и обичам на тоя свят. Брестовишкото вино, добричките кайсии, смолянският пататник, големите градини и необятните плодородни поля на тракийските села, станимашките сармички, дантелената хубост на Трявна, приказката за житената питка, която още се търкаля из Боженци, величавият Търново, купонджийската за мен Варна, бохемският Бургас, Русе, Стара Загора, Велинград, Хасково, Троян, Габрово...
Не знам дали е национализъм, само че ми е доста хубаво, всякога като се сетя за всичко това. Много.
Честита да ни е родината!
Биляна Господарска, фейсбук
Маленка преди малко нахлу при мен с въпроса имам ли кола (временно нямам, тъй като е цялата в сняг) и с концепцията да идем до Шипка. Всяка година желае. Обясних ѝ, че не са положителни изискванията за пътешестване сега, и тя разочаровано ме порица за неналичието ми на национализъм. А аз тъкмо в този миг си мислех за родината и какво обичам най-вече в нея. Сетих за тези възрастни хора, които живеят сами в селце в най-бедния завършек на Европа – Северозападна България– които видях нощес по малкия екран. Знам какъв брой са мощни и непреклонни, и какъв брой могат да понесат без да се оплачат. Кръвно съм обвързвана с една такава прелестна жена, дете на белоградчишка майка и ломски татко. Това е едната ми баба, родом от Видин, прекарала 3/4-ти от живота си в Южна България и столицата, която си остана корава северозападнячка до дъно, претърпяла бомбардировките по време на войната, изгубила първото си дете поради тях, евакуирана, местена, отгледала двете си деца на юг, надалеч от родния си дом, и която към този момент на напреднала възраст, отхвърляше помощ. Искаше да се оправя сама колкото може и до момента в който може в личния си дом, а не приютена при близки.
Сетих се за какво обичам Родопите. Планината, в която замръкне ли пътешественик в непознато село, има ли женитба в селото, наложително го канят и него да не самотува и да показа веселието. И това е единствено една от аргументите.
Сетих се за какво обичам Филибето – поради хубостта на града, която върволяк некадърни архитекти не съумяха да унищожат изцяло (не му е писано на този град да е противен, разберете го и спрете да се напъвате) и за хилядолетното му артистично безгрижие, което съумява да се пропие и в най-закостенялата новопридошла дребнавост.
Морето с потомците на античните гръцки колонии, причудливите им нрави, и даже проклетите созополски баби и лели са ми благи. Рила и Пирин - с жилавите планинци – горди, почтени, работливи и честни до болежка мъже и дами. Свекър ми е от оня край и е един от хората, които най-дълбоко почитам и обичам на тоя свят. Брестовишкото вино, добричките кайсии, смолянският пататник, големите градини и необятните плодородни поля на тракийските села, станимашките сармички, дантелената хубост на Трявна, приказката за житената питка, която още се търкаля из Боженци, величавият Търново, купонджийската за мен Варна, бохемският Бургас, Русе, Стара Загора, Велинград, Хасково, Троян, Габрово...
Не знам дали е национализъм, само че ми е доста хубаво, всякога като се сетя за всичко това. Много.
Честита да ни е родината!
Биляна Господарска, фейсбук
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ